Първият и по-прост детектор на лъжата е открит през 1902 година от Джеймс Макензи. По-сложният детектор (полиграф) обаче е открит чак през 1921 година от Джон Ларсън, който е бил студент по медицина в Калифорнийския университет. Изполван от тогава за полицейски разследвания, детекторът на лъжата все още е доста спорен за психолозите и не винаги се приема от правосъдието. Името полиграф идва от факта, че уредът записва едновременно няколко различни реакции на тялото, когато на тестваният му бъдат зададени различни въпроси. Теорията говори, че когато някой лъже, лъжата предизвиква определено количество стрес, което от своя страна влияе на точно тези реакции (психологически и физически), които полиграфът записва. Тестът за лъжа се извършва на базата на няколко сензора закачени за тялото на тествания, както и редица въпроси, които му се задават. Засичат се промени в амплитудното и диафрагменото дишане, кръвното налягане, пулс, ниво на потене, промяна на тембъра на гласа, промяна на проводимостта на кожата и двигателната активност. По време на теста, операторът задава редица контролни въпроси, които калибрират апарата спрямо реакциите при даване на правилен и грешен отговор. След контролните въпроси следват основните, поради които се прави теста и те се омешват едновременно с група заблуждаващи въпроси. Тестът трае около 2 часа, след което данните се обработват от специалист.
Полиграфът не е 100% точен и надежден. Той може да бъде заблуден, когато тествания има силен контрол над тялото и ума си. При високо ниво на притеснение и напрежение в тествания, може да има отклонение и при даване на правилен отговор.
Loading ...
