Това изкуствено напрежение преди полиграфа да каже истина или лъжа ми се вижда леко пресилено. Не разбирам какво е напрежението за участника, след като знае предварително дали казва истината? Витомир се опита да ни убеди, че участникът трябва да се притеснява, защото не знае какво ще каже полиграфа. Понеже не знае резултатите от теста. Но след като знае дали лъже или не, единствената неизвестна е дали полиграфа може да прецени нещата правилно? „Успях ли да излъжа тъпата машина или ме спипаха?“.
Друго нещо, което се чудя е кой измисля реда на въпросите? От една страна, дали има някаква импровизация по време на предаването – например при някакви разкрития от неочаквани посоки (роднини, приятели) – или всичко е предварително замислено. От друга страна – защо „обичаш ли го?“ е по-евтин въпрос от „представяш ли си друг докато правите секс?“. Хората доста трудно приемат признания като „не го обичам“, докато „представям си друг докато правим секс“ не е кой знае какво – че кой не си е преставял поне веднъж? Може би има значение и какви са отговорите – „обичаш ли го – да“ е по-скучен от „представяш ли си друг докато правите секс – да“.
Продължавам с въпросите – роднините защо отговарят като не са вързани с полиграф? Питам за по-пикантните и провокиращи въпроси, като „а вие изневерявате ли?“. Като че ли се увличат в играта и не се усещат как и те разкриват разни неща без да печелят нищо насреща. При това въпросите не винаги идват от водещия – понякога са от самия участник.
А на тази публика що не им дадат по 10 лв. да си вземат по един хамбургер и бира, за да им дойде вдъхновението да „ууу“-кат и „ааа“-кат като хората. Ако не си бях увеличил звука на телевизора по средата на предаването, нямаше даже да разбера, че имало публика.
Loading ...
