Много ми допадна анализа на Любослава Русева във вестник Дневник, който можете да прочетете тук. Няма да анализирам нейния анализ, няма и смисъл. Но мисля да поразсъждавам върху коментарите под него.
Първо по една от основните теми – защо хората гледат такива предавания. Според мен ги гледат, защото е много по-лесно да се отъждествят с някой от участниците или техните роднини, отколкото например с Джак Бауър от сериала 24. Разбира се, другата основна причина е сеирът – „лошото се познава по тълпата около него“ е казал още Сенека.
Доста често се среща израза „аз не гледам такива предавания“. някои се оправдават с „Гледах един епизод по погрешка“ или „гледах това предаване около 1 минута“ – явно за да не ги помислим за по-долна класа хора. Други направо се хвалят „Не съм в състояние да гледам дори 5 мин. реалити шоу от типа на Биг брадър и гореспоменатото“ или (написано в ника) „негледащ ТВ“. Мога да задам един обединяващ въпрос към всички тези хора – защо пишете коментар тогава? Хвалите се, че не гледате такива предавания или се хвалите, че можете да анализирате нещо, без да сте го гледали? Мисля, че коментарът на pump it! е много добър отговор на тези коментари:
Навремето, по комунистическо, писателския съюз на сесерето трябваше да натири от славните си редици Александър Солженицин, защото си беше позволил да напише „Архипелаг ГУЛАГ“ – описание на комунистическите зверства над обикновения човек.
„Архипелагът“ не беше издаден в сесерето. А и никоя книга не можеше да види бял свят в „социалистическия лагер“, ако не славеше комунизЪма и вождовете му. Само че Солженицин беше успял да прати тайно ръкописа на „запад“ и там го отпечатаха. Нещо по-вече – нобеловият комитет дори награди автора! А да спечели нобелова награда за литература човек, който не венцехвали комунизЪма, в онези години беше истинско кощунство! И заповядаха на писателския съюз да изхвърли Солженицин.
Но понеже комунягите никога не са се отличавали с интелект, си наумиха – по повод и като обосновка на изхвърлянето – да издадат специална брошура.
Още пазя брошурата. В нея сесерски „писатели“ обясняваха защо Солженицин трябва да бъде низвергнат.
Всички обяснения започваха по един и същ начин – „Не съм чел Архипелаг ГУЛАГ, но това грозно, позорящо социалистическата ни родина писание…“ и прочие, и прочие дивотии…
Естествено никой от осъждащите не беше чел „Архипелагът“, защото – както вече писах – не беше издаден в сесерето. Обаче комунистическите дерибеи заповядаха да бъде мразен и ето на – „писателите“ веднага намразиха.
И гласуваха Солженицин да не бъде по-вече писател!
За това се сетих, като изчетох всички мнения под текста на Любослава.
Нямам какво да добавя по тази тема аз.
По-надолу борко ни пита:
Само не мога да разбера защо като че ли донякъде оправдава това шоу, а не мога да разбера и хората, участващи в него. Ако искаш да споделиш, покаеш, изповядаш защо не го направиш пред свой приятел, пред приятелката си/приятеля си или, пред колегите си или пред свещеник? Защо, както и авторката казва, тези банални истории (всъщност то винаги е банално) и изповедите на хората трябва да стават обществено достояние?
Повечето от тези хора, борко, вече са опитали да се изповядат на приятели и роднини. И – предполагам – това само е влошило нещата. Колкото до идеята ти за свещеник – мислиш ли, че гостите на предаването, които сме гледали до момента, са религиозни? Не дали са кръстени в църква (кой не е?), а дали наистина вярват?
цайса казва:
Не съм съвсем съгласна толкова да разголват душите си тези хора,еднакво мъчително е за тях и нас които гледаме и слушаме,
Аз пък не съм съгласен с теб – не мисля, че е еднакво мъчително за тях и за нас. На мен като ми стане мъчително, сменям канала. При тях е някак по-сложно.
цайса продължава:
защо повечето хора не искат да застанат пред детектор на лъжата
Е как защо? Всички имаме своите тайни и много внимателно избираме хората, с които да ги споделим. Дори така, понякога се случва да бъдем огорчени и наранени после. Хората не искат всички да им знаят най-съкровените мисли и чувства – тези забутани кътчета на съзнанието, до които самите те гледат да не ходят. Освен това има и друго – за да позволиш някой да те разпитва с детектор, трябва да признаваш авторитета му. Кои са тези от нова телевизия, че да им позволя аз да ми задават въпроси с детектор на лъжата? Ами ако после решат да ползват отговорите срещу мен? Примерно след предаването? Или срещу някой от близките ми?
според — (мнение #55) главното в конкретния случай е:
Хората в това „шоу“ не са представителна извадка на обществото ни. ТЕ СА ИЗБРАНИ НА КАСТИНГ. Или с прости думи шоуто е плод на сценаристи, които искат да шокират „нормалната“ част от обществото. Колкото по-извратена е историята на човека, толкова по-вероятно е да я чуете в това „шоу“. И, най-вероятно самите сценаристи също не са извратени, просто трябва да изберат шокиращото.
Ако погледнете нещата в такъв аспект, то статията Ви е безпочвена и прилича повече на глазура, замазваща несъществуващ проблем. Е, хубава глазура, все пак. Вие пък давате на „нормалната“ част от обществото да чуе (прочете) това което й се иска.
Скъпи ми —, това твое изказване ми звучи малко като присмиващите се на рекламите по телевизията (и въобще), според които рекламите не работят и не могат да ги залъжат. Че лирическият герой в тях (рекламите) е избран с кастинг и не може да ги спечели за каузата (била тя прах за пране или шоколадов десерт нестле). И после неусетно купуват точно този продукт. На пръв поглед участниците в предаването са някакви крайни случаи, но това е само на пръв поглед. Да не забравяме колко лесно човек споделя съкровени тайни с непознати. Също така трябва да отчетем това, че хората са непредсказуеми, когато ги поставиш в нова за тях ситуация. А в Цената на истината работят психолози. При това няколко.
Не съм съгласен с Въпрос, който казва:
А колко от уж погнусените от шоуто или от тези, които твърдят, че въобще не са го гледали, са хвърляли по едно оченце на екрана? Айде стига с това лицемерие – фактът, че се вихрите под тази статия и пишете дълги постинги, ви разкрива, драги мои
Писнало ми е разни експерти да ми обясняват, че не можело да не слушам чалга и да спра да се преструвам. Или че не гледам Биг Брадър – кого съм заблуждавал. Това, че е срамно удоволствие съвсем не значи, че всички му се отдават. Само повечето.
Споменатият вече Анонимен, който гледал „това предаване около 1 минута“ като при това „не помня какво чух – но видях физиономиите на хората – и веднага превключих канала“ смята, че „чиято единствена съществена цел е просто да се продават достатъчно реклами, за да се печелят пари“. Добро утро, драги! Това, ако не знаеш, е идеята на телевизията като цяло.
Читател ни пита:
Кой би отишъл да развали общественият си имидж, семейството си, връзките си с близки, приятели и роднини, т.е. целият емоционален свят, който има и ще има, за 10 000 лв., например? Дори и в „Биг Брадър“ спазват някакво поведение, защото знаят, че непрекъснато са под наблюдение, а тук – хоп и директно влизат в дълбините на душата.
За мен този въпрос беше много на място навремето, когато навлизаха такива унизителни предавания като „Море от любов“ и по-късно „Биг Брадър“. Но се видя тогава, вижда се и сега, че има доста хора, готови да се „пробват“. Дали съблазнени от „големите пари“ (понякога дори 2-3000 лв. могат доста да променят живота на човек в нужда), дали от желание за мъст или изповед, не знам.
Следващият му въпрос ми се струва доста по-уместен:
Как така точно на 54-тата или 55-тата минута се дава грешен отговор и предаването приключва, а не примерно на 62-та или 70-тата минута?
аз редовно гледам „Цената на истината“.
И заслужавам всички критики на всички моралисти, които не гледат това шоу, но ЗНАЯТ (защо ли моралистите знаят всичко?), че то е лошо.
Не мога да определя, доколко шоуто е режисирано, но то е нагледен пример докъде може да стигне човек, за да спечели малко пари… (Особено, ако са дотолкова заети със себе си, че не се и сещат да помислят, какво могат да изгубят, след като спечелят…)
ОЦЕНЯВАМ ТОВА ШОУ, КАТО ЕДНО ОТ НЕЩАТА В ЖИВОТА!
А НЕЩАТА В ЖИВОТА ПРОСТО СЕ СЛУЧВАТ – НЕЗАВИСИМО ДАЛИ НИ ХАРЕСВАТ ИЛИ НЕ.
… ОТ МОЕТО СИ ПРЕЖИВЯНО СЪМ РАЗБРАЛА, ЧЕ НЕ ТРЯБВА ПРЕКАЛЕНО СТРОГО ДА ОЦЕНЯВАМ ХОРАТА.
Не, не съм екзалтирана хуманистка.
Просто вече не се ровя толкова надълбоко в случващото се, за да мога да харесвам както хората, така и себе си…
на което Дръндер се чувства длъжен да отговори:
Не е нужно човек да е моралист,че да види,че шоуто е тъпо!То е преди всичко тъпо и вулгарно и после всичко друго-плод на извратеното желание да се показва човешката низост и нищета!
За това става дума,не за някакви морални присъди-нищо против едно интелигентно,забавно шоу,с красиви хора и настроение.
Не те съветвам да се плъзгаш по повърхността на нещата от живота-Господ е в подробностите!
Не съм убеден, че точно господ е в подробностите, не беше ли дяволът?
В заключение ще кажа, че наличието на толкова много мнения може само да радва създателите на Цената на истината. Мадона казва, че такова нещо като негативна реклама няма. Колкото повече се шуми около предаването, толкова повече хора ще „му хвърлят по око“ и ще го коментират после. Това ще вдигне рейтинга и цената на рекламите. Магическото колело се завърта. Бъдете пред телевизорите си всяка сряда и четвъртък и после елате да обсъдим. Тук винаги ще имате публика.
Loading ...
