Ще чакам с „интерес“ втори сезон. Ще продължа да пиша без да си спестявам, това което мисля. За всяка една утрепка. Ако някой заслужава да бъде похвален – ще бъде. Прекалено много са мненията, прекалено много са споровете. Всеки има право на страна и на позиция. Моята е тази. И пак повтарям – да не чувам въпроси към мен от рода на „защо го гледаш?“! Това мисля обясних. Като излезе втори сезон, пак ще го гледам и ще коментирам, ще се надявам да чуя и вашите мнения и да ви накарам и вие да коментирате. Без да се срамувате.

Чао за сега

От друга страна имайки предвид малоумните разсъждениа на Георги (синът на Малина), то не съм далеч от мисълта, че не й е много чиста работата на нея. Бабичката ми се струва най-убедителна. Ама участникът е страшна картинка.

Искам да ви питам вие какво мислите за това,  когато беше зададен един от въпросите, Витомир попита Робърт – „Ти спомняш ли си на кастинга имаше друг въпрос, който гласеше еди какво си?“ – и Витко зададе въпрос. Робърт каза, че си спомня и Витомир го пита как е отговорил. И Робърт си каза. Е добре, защо. То това си е един въпрос отгоре. Нещо е крива цялата история.

Но това, което ми е най-забавно е как в началото всичко хаху-хихи, а накрая няма такива обвинения и караници. Е страшна обич, няма що. . Ще видим продължението днес – аз очаквам да видим екшън. Кажете какво мислите.

Първо по една от основните теми – защо хората гледат такива предавания. Според мен ги гледат, защото е много по-лесно да се отъждествят с някой от участниците или техните роднини, отколкото например с Джак Бауър от сериала 24. Разбира се, другата основна причина е сеирът – „лошото се познава по тълпата около него“ е казал още Сенека.

Доста често се среща израза „аз не гледам такива предавания“. някои се оправдават с „Гледах един епизод по погрешка“ или „гледах това предаване около 1 минута“ – явно за да не ги помислим за по-долна класа хора. Други направо се хвалят „Не съм в състояние да гледам дори 5 мин. реалити шоу от типа на Биг брадър и гореспоменатото“ или (написано в ника) „негледащ ТВ“. Мога да задам един обединяващ въпрос към всички тези хора – защо пишете коментар тогава? Хвалите се, че не гледате такива предавания или се хвалите, че можете да анализирате нещо, без да сте го гледали? Мисля, че коментарът на pump it! е много добър отговор на тези коментари:

Навремето, по комунистическо, писателския съюз на сесерето трябваше да натири от славните си редици Александър Солженицин, защото си беше позволил да напише „Архипелаг ГУЛАГ“ – описание на комунистическите зверства над обикновения човек.
„Архипелагът“ не беше издаден в сесерето. А и никоя книга не можеше да види бял свят в „социалистическия лагер“, ако не славеше комунизЪма и вождовете му. Само че Солженицин беше успял да прати тайно ръкописа на „запад“ и там го отпечатаха. Нещо по-вече – нобеловият комитет дори награди автора! А да спечели нобелова награда за литература човек, който не венцехвали комунизЪма, в онези години беше истинско кощунство! И заповядаха на писателския съюз да изхвърли Солженицин.
Но понеже комунягите никога не са се отличавали с интелект, си наумиха – по повод и като обосновка на изхвърлянето – да издадат специална брошура.
Още пазя брошурата. В нея сесерски „писатели“ обясняваха защо Солженицин трябва да бъде низвергнат.
Всички обяснения започваха по един и същ начин – „Не съм чел Архипелаг ГУЛАГ, но това грозно, позорящо социалистическата ни родина писание…“ и прочие, и прочие дивотии…
Естествено никой от осъждащите не беше чел „Архипелагът“, защото – както вече писах – не беше издаден в сесерето. Обаче комунистическите дерибеи заповядаха да бъде мразен и ето на – „писателите“ веднага намразиха.
И гласуваха Солженицин да не бъде по-вече писател!
За това се сетих, като изчетох всички мнения под текста на Любослава.

Нямам какво да добавя по тази тема аз.

По-надолу борко ни пита:

Не съм съвсем съгласна толкова да разголват душите си тези хора,еднакво мъчително е за тях и нас които гледаме и слушаме,

Аз пък не съм съгласен с теб – не мисля, че е еднакво мъчително за тях и за нас. На мен като ми стане мъчително, сменям канала. При тях е някак по-сложно.

цайса продължава:

защо повечето хора не искат да застанат пред детектор на лъжата

Е как защо? Всички имаме своите тайни и много внимателно избираме хората, с които да ги споделим. Дори така, понякога се случва да бъдем огорчени и наранени после. Хората не искат всички да им знаят най-съкровените мисли и чувства – тези забутани кътчета на съзнанието, до които самите те гледат да не ходят. Освен това има и друго – за да позволиш някой да те разпитва с детектор, трябва да признаваш авторитета му. Кои са тези от нова телевизия, че да им позволя аз да ми задават въпроси с детектор на лъжата? Ами ако после решат да ползват отговорите срещу мен? Примерно след предаването? Или срещу някой от близките ми?

според — (мнение #55) главното в конкретния случай е:

Хората в това „шоу“ не са представителна извадка на обществото ни. ТЕ СА ИЗБРАНИ НА КАСТИНГ. Или с прости думи шоуто е плод на сценаристи, които искат да шокират „нормалната“ част от обществото. Колкото по-извратена е историята на човека, толкова по-вероятно е да я чуете в това „шоу“. И, най-вероятно самите сценаристи също не са извратени, просто трябва да изберат шокиращото.
Ако погледнете нещата в такъв аспект, то статията Ви е безпочвена и прилича повече на глазура, замазваща несъществуващ проблем. Е, хубава глазура, все пак. Вие пък давате на „нормалната“ част от обществото да чуе (прочете) това което й се иска.

Скъпи ми —, това твое изказване ми звучи малко като присмиващите се на рекламите по телевизията (и въобще), според които рекламите не работят и не могат да ги залъжат. Че лирическият герой в тях (рекламите) е избран с кастинг и не може да ги спечели за каузата (била тя прах за пране или шоколадов десерт нестле). И после неусетно купуват точно този продукт. На пръв поглед участниците в предаването са някакви крайни случаи, но това е само на пръв поглед. Да не забравяме колко лесно човек споделя съкровени тайни с непознати. Също така трябва да отчетем това, че хората са непредсказуеми, когато ги поставиш в нова за тях ситуация. А в Цената на истината работят психолози. При това няколко.

Не съм съгласен с Въпрос, който казва:

А колко от уж погнусените от шоуто или от тези, които твърдят, че въобще не са го гледали, са хвърляли по едно оченце на екрана? Айде стига с това лицемерие – фактът, че се вихрите под тази статия и пишете дълги постинги, ви разкрива, драги мои

Писнало ми е разни експерти да ми обясняват, че не можело да не слушам чалга и да спра да се преструвам. Или че не гледам Биг Брадър – кого съм заблуждавал. Това, че е срамно удоволствие съвсем не значи, че всички му се отдават. Само повечето.

Споменатият вече Анонимен, който гледал „това предаване около 1 минута“ като при това „не помня какво чух – но видях физиономиите на хората – и веднага превключих канала“ смята, че „чиято единствена съществена цел е просто да се продават достатъчно реклами, за да се печелят пари“. Добро утро, драги! Това, ако не знаеш, е идеята на телевизията като цяло.

Читател ни пита:

Кой би отишъл да развали общественият си имидж, семейството си, връзките си с близки, приятели и роднини, т.е. целият емоционален свят, който има и ще има, за 10 000 лв., например? Дори и в „Биг Брадър“ спазват някакво поведение, защото знаят, че непрекъснато са под наблюдение, а тук – хоп и директно влизат в дълбините на душата.

За мен този въпрос беше много на място навремето, когато навлизаха такива унизителни предавания като „Море от любов“ и по-късно „Биг Брадър“. Но се видя тогава, вижда се и сега, че има доста хора, готови да се „пробват“. Дали съблазнени от „големите пари“ (понякога дори 2-3000 лв. могат доста да променят живота на човек в нужда), дали от желание за мъст или изповед, не знам.

Следващият му въпрос ми се струва доста по-уместен:

Как така точно на 54-тата или 55-тата минута се дава грешен отговор и предаването приключва, а не примерно на 62-та или 70-тата минута?

аз редовно гледам „Цената на истината“.
И заслужавам всички критики на всички моралисти, които не гледат това шоу, но ЗНАЯТ (защо ли моралистите знаят всичко?), че то е лошо.
Не мога да определя, доколко шоуто е режисирано, но то е нагледен пример докъде може да стигне човек, за да спечели малко пари… (Особено, ако са дотолкова заети със себе си, че не се и сещат да помислят, какво могат да изгубят, след като спечелят…)
ОЦЕНЯВАМ ТОВА ШОУ, КАТО ЕДНО ОТ НЕЩАТА В ЖИВОТА!
А НЕЩАТА В ЖИВОТА ПРОСТО СЕ СЛУЧВАТ – НЕЗАВИСИМО ДАЛИ НИ ХАРЕСВАТ ИЛИ НЕ.
… ОТ МОЕТО СИ ПРЕЖИВЯНО СЪМ РАЗБРАЛА, ЧЕ НЕ ТРЯБВА ПРЕКАЛЕНО СТРОГО ДА ОЦЕНЯВАМ ХОРАТА.
Не, не съм екзалтирана хуманистка.
Просто вече не се ровя толкова надълбоко в случващото се, за да мога да харесвам както хората, така и себе си…

Не е нужно човек да е моралист,че да види,че шоуто е тъпо!То е преди всичко тъпо и вулгарно и после всичко друго-плод на извратеното желание да се показва човешката низост и нищета!
За това става дума,не за някакви морални присъди-нищо против едно интелигентно,забавно шоу,с красиви хора и настроение.
Не те съветвам да се плъзгаш по повърхността на нещата от живота-Господ е в подробностите!

Не съм убеден, че точно господ е в подробностите, не беше ли дяволът?

В заключение ще кажа, че наличието на толкова много мнения може само да радва създателите на Цената на истината. Мадона казва, че такова нещо като негативна реклама няма. Колкото повече се шуми около предаването, толкова повече хора ще „му хвърлят по око“ и ще го коментират после. Това ще вдигне рейтинга и цената на рекламите. Магическото колело се завърта. Бъдете пред телевизорите си всяка сряда и четвъртък и после елате да обсъдим. Тук винаги ще имате публика.

Първо ще започна с предаването от сряда – с участничката Мария Иванова. В интерес на истината, този епизод не ми беше особено интересен. При участничката наистина си личеше курвенското и меркантилното и то в много силна степен и видимо въобще не държеше на Пламен – мъжът, с който живее. Много ми беше смешно, как той не спря да оправдава всяка нейна долна постъпка спрямо него, че даже и накрая я прегърна вместо да я пребие пред цяла България. Като цяло този епизод не беше особено шокиращ с нищо, защото това са напълно нормални взаимоотношения между мутра и меркантилна мутреса. Пък и си беше очевидно, че не съществуват особени чувства между двамата. Това, което започна доста да ме дразни е, как Витомир нещо започна да се раздава големия психоаналитик. Според мен може да отвори клуб за хора със семейни проблеми и да им дава ценни насоки и съвети. Как точно от спортно журналистче проби в дълбините на психологията вероятно никога няма да разбера. Това, което ми е супер странно е защо въпреки неудобните въпроси, Витомир задава и редица други такива, на които участниците обаче се чувстват длъжни да отговорят. А и реакцията на водещия, когато Мария каза, че е правила секс с 19 годишния й любовник повече от 10 пъти в рамките на 3 дни беше повече от малоумна. Не може да обявиш в ефир голямо „евала“ на любовника на някой, пред другата му половинка. Според мен този Пламен трябваше да пребие и Витомир, и Мария, но явно сценаристите така са преценили.

Толкова за този епизод. Шокиращия за мен епизод беше следващия – от четвъртък. С участничката Надя Стойчева. Там нещата бяха просто покъртителни. Наглостта на участничката надмина всичко на този свят. Наистина свят ми се зави, като видях всъщност за каква жалка и долна отрепка става дума. И оставям настрана отношението й към съпруга й Явор, който видимо наистина е мъж под чехъл, както тя го оприличи. Унизи го повече от необходимото, но мисля, че и той сам допринесе за своето падение. Той демонстрира невероятно търпение към Надя, вместо да стане и да я развасова на съставните й части. Това, което ме подразни най-много в този боклук – участничката, беше факта, че обвини майка си, че е виновна за наркозависимото състояние на брат си, както и факта, че чувствала срам от брат си – отново заради това негово състояние, но секунди по-късно стана ясно, че нашата велика мъченица е употребявала амфетамини и кокаин докато е била бременна и с едното и с другото си дете. Такава наглост и нахалство не мога да опиша. Според мен това, което трябва да направи мъжа й Явор е да я завърже на площада и да организира публичен линч. Но това няма да се случи, защото той видимо е паднал толкова надолу, че за него думата достойнство е нещо абсолютно непознато.

До тук тези мисли и разсъждения бяха свързани с онази част от публиката, която смята предаването за истинско. Сега смятам да излея малко откровения за другата част от публиката, за която е очевиден фарса в това предаване.

Направиха ми впечатление няколко неща през тази седмица по време на предаването. Едно от тях беше факта, че на серията с Мария Иванова, когато тя взе първа сигурна сума от 2500 лева, Витомир не я попита дали иска да продължи напред и дали смята да се откаже. Това може за някои да звучи като дреболия, но според мен е доста показно за недобре изигран сценарий. Все пак тази участничка може да иска да се откаже, защо трябва да продължава на 100%. Но тя не беше попитана за това. Другото, което ми направи впечатление е, че когато на участниците им се зададе неудобен въпрос, те започват да се тръшкат и да правят някакви много смешни гримаси – от рода на „ох, сега в какво се забърках“, но винаги са готови с отговора си за около 2-3 секунди. Да обаче, когато е време за рекламите по Нова TV, а те са винаги в един и същи час и минута, тогава отговора на участниците е доста драматично очакван – около 10-15 секунди. Така монтажистите имат предостатъчно време да си наставят шапката за рекламите и шапката на предаването – докато уж публиката тръпне в очакване да разбере отговора на зададения въпрос. Това не е малко показно също. Третото, което пък ме разбива от смях е еднотипната реакция на публиката – независимо от характера на въпросите в залата винаги отеква едно многозначително „Ееееееее!“, което няма как да бъде по-смешно. Въпроса ми е обаче, защо камерата като снима да кажем някой от близките на участника и се зададе въпрос и се чуе това възклицание, то на никой човек от публиката не личи да го прави. Всички стоят къто пънове.

Общо взето това са нещата, които исках да споделя за тази седмица, на следващите предавания съм сигурен, че ще възникнат още въпроси.

Както към всяко риалити предаване и към това бях скептично настроен, когато разбрах, че ще започва. Свикнал съм да бъда заливан от всякакви небивалици от малкия екран. Особено, когато става дума за такъв вид предавания. Уж са „риалити“ – демек, всичко което се случва е самата истина. Това при някои от българските превъплъщения на този вид формати въобще не е така – „Биг Брадър“ или „Хванати в изневяра“ например. Особено второто. Нещата са нагласени от самото начало, понякога си личи доста, понякога не чак толкова. Разбира се имаме и такива, които са си наистина добри – например „Сървайвър“ е достоен пример.

Както и да е – осъзнах, че явно идва поредното предаване, което ще представя българина в доста лоша светлина, както и ще бълва сеир навред. А както гласи всеизвестната тайна – за българина ако няма кръв, лимфа и сеир, значи няма и интерес. Така и тук. Започнах да чета за „Цената на истината“, защото признавам – не знаех за този формат, не знаех че съществува, докато мой приятел не ми каза. Когато прочетох за какво става въпрос си казах – „Опала, е сега стана много опасно!“. Няма как просто – жена или мъж застанали пред най-близките си хора да признават най-покъртителните си тайни. Просто няма как да няма сеир и кръв. Или ако не друго – убийствен сценарий.

Изгледах първата серия на предаването – и то с интерес. Беше неловко, беше неудобно, малко се потресох какви хора има – и то не само за тези, които са на стола на истината, но и за техните близки. Видимо продуцентите избират особено пикантните истории, които са наистина потресаващи. Хванах се за главата, когато изгледах първата серия, наистина. Тя се въртеше покрай бисексуалните наклонности на участничката, изневерите й и странните отношения със съпруга й. Едно такова поведение мен лично доста ме отблъсква, та в този ред на мисли участничката ми стана крайно антипатична. Съпруга й също – според мен това семейство има наистина големи проблеми или просто въобще не държат един на друг. Но както се казва – хора всякакви. Свърши първата серия – казах си, че ще гледам и втората. Направих го – тук вече останах безмълвен. Покъртителна история. Участничката Соня Ву, направи направо зашеметителни признания свързани със семейството й, от които стана ясно, че майка й и баща й са абсолютни боклуци. Вече опетнени доживот пред цяла България, те всячески се опитваха да запазят достойнство – но за това – след малко. Нивото на емоциите в студиото по време на предаването беше на много високо ниво. Вестници и списания гърмят, че участничката е успяла да разплаче цяла България, както и продуцентите на предаването с нейната участ. Обаче аз започнах да си задавам доста въпроси, които смятам да споделя тук, както смятам да споделям всяка седмица след предаванията – затова присъства фразата „част 1″ в заглавието на публикацията ми.

Ок, така е – наистина участта на Соня Ву е тежка. Видимо е имала тежък живот, таила е в себе си доста отрицателни емоции срещу майка си, която се е опитвала да я продаде за проститутка в Гърция и е леке, което въобще няма грам чувство за семейство, а долен егоист, който гледа единствено и само своята облага. Емоциите срещу баща й също не са по-хубави. Той представен като садист и тиранин, който е бил Соня, брат й, сестра й и майка й, също няма да може да изтрие тежкото петно от името си. Но дали всичко това е истина – не знаем. А мнения – много. Според мен – не точно. Няма как това момиче цял живот да е пазило всичката тази помия в душата си и да не е могла да се изправи срещу майка си и баща си, за да им тегли една сочна, както се казва по български му – майна, и изведнъж да дойде в големия град София, в студиото на Нова TV и на въпроса за 200 лева – „Вие мразите ли майка си?“ да освободи душата си по толкова откровен начин, разрушавайки си изцяло отношенията със семейството. Това ли е начина за разрешаване на домашните проблеми – пред цяла България. С рев и сополи. Аз не съм съгласен. Още в началото на предаването Соня влезна в студиото с предмет, който не пожела да каже какъв е – реши да го запази за после. После обаче, се оказа, че това е дневника на умрялата й сестра, която е била продадена от майка й за проститутка в Гърция. Това стана ясно след задаването на поредния неудобен въпрос, но не от кой да е – не от водещият на предаването Витомир, ами от племенника на Соня – демек, синът на сестра й. И как ти ще се изправиш пред цяла България и ще кажеш на племенника си, че майка му е била проститутка продадена от баба му – и ще му дадеш дневника с тайните й. Ако това е истина, това би било тотален психически удар за това дете. Соня не знаеше, че той ще дойде в студиото и ще й зададе този въпрос. Но това се случи и тя му даде дневника в този момент. Е щом не е нагласено предаването – тя защо го носеше този дневник. Нали участниците не знаят на кои въпроси ще отговарят. След това откровено умрях от смях, когато влезнаха тримата сина на Соня – все едно излезнаха Backstreet Boys – нагласени с фешън смъкнати дрешки и вратовръзки на спортни ризки. Преди да разбера, че това са синовете й, си помислих, че са някаква пробиваща банда, която ще пее в студиото. Нещо не ми е ок. Но както и да е. Неудобните въпроси не приключиха. Соня трябваше да отговори на въпроси от рода на – „мразите ли майка си“, „мразите ли баща си“, „пожелавала ли си смъртта на майка си“, „пожелавала ли си смъртта на баща си“, „изневерявала ли си на годеника си“. Странно или не – отговорите на всички тези въпроси бяха „Да!“. Кога ли ще дойде някой, който да каже, че не е изневерил на половинката си. Соня успешно се изкачваше по пирамидата на парите и стигна доста сериозна сума, когато й беше зададен най-елементарния въпрос – „Със сегашния си годеник ли си правила най-добрия секс в живота си?“. Тук Соня видимо умря от кеф, че й бива зададен този въпрос, защото категорично отговора му е бил „Да!“, започна да се радва, че явно и хубави въпроси идва. Но уви – детекторът на лъжата каза, че това не е верният отговор. Съответно Соня изгоря с нула лева и нула стотинки и тотално разбито семейство. Но за сметка на това България ликува и сега ще разказва нейната история по градинки и полянки. Тези факти, както и други такива доста ми правят впечатление и според мен не е много „риалити“ това „риалити“. Въпреки, че го има и другият момент – емоциите на участниците са истински. След нанасяне на такъв психологически удар, човек не е на себе си и става неадекватен. Не може майката на Соня и брат й да влезнат в 3 минутен спор за изнасяне на одеала от къщата минута след като Соня казва в очите на майка си, че я мрази и че й е желала смъртта. Видимо майка й се опитваше да защити някаква безумна теза. Но това не оправи положението за нея, ами напротив – влоши го.

След всяко предаване водещият казва – надяваме се това да не унищожи семейството ви, ами да го направи още по-близко. А аз питам – ако едно семейство е достатъчно близко всички откровения и проблеми не се ли казват и оправят у дома – а не пред цяла България на цената на жълти стотинки, които никога няма как да се докаже дали ще бъдат взети. А и даже така да е – нужно ли е на едно сплотено семейство да ходи на такова участие? При положение, че Соня стигна толкова далеч по стълбицата и изгоря на елементарен въпрос. Според мен не е много чиста работата. Но ще продължа да гледам и да коментирам занапред.