снимка: deviantart.com

Нашият изявен журналист Васил Митев-големия микрофон, който стана известен покрай драмата пиронгейт, ни сервира нови сензационни новини. Предлагаме на Вашето внимание ексклузивно интервю с героя от нашумялата напоследък “кафява история”. За тези от Вас, които са пропуснали историята, ето я накратко.

Коренякът-софиянец Петър Е. тренирал цяла седмица с материали от интернет как да излъже детектора на лъжата, който се използва за телевизионната игра Цената на истината. За разлика от Иван Б. Петър не смятал да си причинява болка и така да измами машината. Причината за решението му да излъже полиграфа не била за да скрие унизителни факти от личния си живот. Той просто искал да е сигурен, че ще вземе парите. Спрял се на статия в интернет, според която един от най-сигурните начини бил да си стяга и отпуска сфинктерния мускул. След близо две седмици тренировки, Петър бил станал голям специалист и с ентусиазъм се запътил към детектора. Голямата му грешка била, че предния ден хапнал от любимото си пиле със зеле.

Тестът започнал добре, въпросите минавали бързо и безпроблемно. Пепи свивал и отпускал и бил сигурен в победата си. Внезапно, при едно от отпусканията, нещата излязли извън контрол. След като усетил, че е направил белята, Пепи опитал да запази самообладание и да довърши теста без да го усетят. Помолил да отворят прозореца, като споделил, че му станало много топло. Надявал се да се разсее малко миризмата и никой да не разбере. Два въпроса по-късно го обвинили в измама и всичко приключило.

Чудите се как се е издал? Всъщност самият Петър изиграл всичко много добре, но операторът на полиграфа, Малин Щ. от с.Болярци, бил сложил специален датчик в стола му и така разбрал, че Петър се опитва да мами. Малин също бил чел в интернет доста по темата, за да знае как да се предпазва от злонамерени действия от страна на кандидатите. Той много харесвал работата си, която определено била стъпка нагоре в сравнение с предната му работа като пъдар на козите в родното му село. След като конфронтирал Петър с резултатите от датчика, на нашия герой не му останало нищо друго освен да си признае за измамата. Тогава операторът подушил въздуха – дори за запушения му нос било ясно, че това не може да са само газове – и попитал „Абе ти да не си се насрал?“. Петър още бил включен към полиграфа и разбрал, че няма друг избор, освен да отговори с простичкото „Да“.

Ето и интервюто, което Васко взе от жертвата няколко дни след злополучния тест:

- Добър ден, как се чувстваш?
- Зле ми е все още. Надявах се тази история да не излиза в пресата, но явно организаторите на предаването не мислят за обикновения човек.
- Доколкото разбрахме, не организаторите са раздухали историята, а твоя приятел Пламен И., който те е закарал до вас след теста.
- Нее, не може да е Пачо, та ние сме приятели от ей такива?!
- Може ли да поговорим за случилото се?
- Добре. Така и така вече цяла България знае, поне да взема някой лев от интервюта.
- Изкъпа ли се като се прибра вчера?
- Разбира се.
- Какъв прах за пране използва, за да си изпереш мръсните гащи?
- Абе вие нормални ли сте бе? Кви са тия въпроси?
- Извинявай. Кажи ни какви чувства те обзеха, като усети, че си се изпуснал в гащите?
- Паника и срам. Но опитах да не го показвам.
- Операторът на полиграфа (Малин от по-горе – б.р.) каза, че веднага се е сменила графиката на уреда. Станало му е ясно, че има някакъв проблем, само че не мислел, че е чак толкова сериозен.
- Мани го тоя селянин! Той на мен ще ми се прави на психоаналитик. Да ходи да си гледа кравите!
- Човекът просто си е вършел работата. Я ни кажи, кога за последно си се изпускал в гащите?
- Не помня да съм се насирал някога.
- А често ли мамиш на изпити и тестове?
- Е, то кой не мами?
- А за какво мислеше да изхарчиш парите?
- Как за какво? Коли, жени и пиене, много ясно. Ако стигнат – и някое апартаментче щях да си взема. Пфу, как ме е яд! На косъм бях, а сега вече няма да ме пуснат никога да играя на подобно предаване.
- Някой не ти ли предложи участие в шоу или да пише книга за теб?
- Не. То май тези неща само по филмите стават. Тука се вдига пушилка 3 дни и после забравят за всичко. Ще трябва да си продължа както преди.
- На работа колегите дразнят ли се с теб заради случката?
- Ами аз още не съм ходил на работа след теста. Мисля да не ходя известно време, взех си отпуска. Да поотминат нещата. Те колегите вече ми звъннаха да ме бъзикат. Ама не ги виня – и аз щях да ги спукам, ако бяха на мое място. Деба късмета, деба!
- Сега сигурно като ходиш до тоалетната и всеки път си мислиш за инцидента?
- Абе и ти ли почваш психоанализата бе? Направо ми писна – всеки в България е роден за психиатър! Айде махай се оттука, писна ми от глупости!

Вероятно Петър ще се окаже прав – след седмица никой няма да му обръща внимание. Хората ще си спомнят с усмивка за неговата издънка. Но така май е по-добре, не мислите ли?

—
това е художествена измислица. всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

Кандидат за 200те хиляди лева награда в предаването Цената на истината завърши деня си в болница Св. Ана. Докторите едва спасиха левия му крак.
Хитрецът решил да опита да излъже детектора на лъжата, като си причини силна болка и така заблуди машината. „Гледах го в един филм по телевизията“ – сподели пред наш репортер Иван Б. от гр. Ихтиман.
Иван взел средно голям пирон, забил го направо отдолу през подметката и така решил да обуе обувката. Той не отчел факта, че не е актьор от филм и наоколо няма екип за специални ефекти, които да нагласят всичко. След като едва останал в съзнание, Иван решил все пак да продължи с плана си, заключил дома си и излязъл от блока да търси такси, което да го откара до студиото. От блока му в столичния квартал Младост 1 до спирката, където спирали такситата имало близо 300 метра, които му се видяли като 30 км. Когато най-после стигнал до спирката, толкова му било зле, че едва успявал да различи колите по шосето. Цялата му обувка била потопена в кръв, което го и спасило. Наблюдателният Спас М., който чакал тролейбус номер 5 на спирката, видял червената обувка и веднага се притекъл на помощ на бедния човечец.
Нов скандал последва на следващия ден, когато продуцентите на шоуто забраниха на членове на семейството на Иван да участват в предаването. Брат му Минчо Б. – вече одобрен за участие – оглуши цялата болница със заплахи и обиди, най-меките от които бяха „Ще ти пробия и другия крак!“, „Ще ми връщаш сега пропуснатото като ми копаш на нивата!“ и други в тоя дух. Наложи се 2ма таксиджии, паркирали наблизо да се притекат на помощ на портиера на болницата – пенсионера Кольо У – при озаптяването на развилнелия се брат. За щастие пострадали няма, ако не броим уплахата и леко навехнатата китка на портиера.
Лекарят-герой, спасил крака на флиртуващия с истината Иван, се казва Петър Г. и е завършил ВМА с отличие. Той е по-известен сред лекари и сестри като Клунито, защото при слаба светлина и погледнат в профил прилича на Джордж Клуни – митичния доктор Дъг Рос от Спешно отделение. „Просто изпълнявах дълга си“ – сподели Клунито след близо 4-часовата операция, като не пропусна да намигне на симпатичната стажантка от един от екипите на телевизиите, отразяващи драмата.
Хората зад предаването отказаха да застанат пред журналисти и да коментират случката, както и решението си да не допуснат семейството на Иван до участие. По непотвърдени данни, рейтингът на Цената на истината се е вдигнал почти двойно откакто е започнала сагата с пирона, или още наричана от някои медии пиронгейт. Видни наши ПР-специалисти обясняват, че най-добре за рейтинга на предаването е да остави събитията без коментар.
Цената на истината е всяка сряда и четвъртък от 20ч. по Нова – не го изпускайте!

—
това е художествена измислица. всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

Първо по една от основните теми – защо хората гледат такива предавания. Според мен ги гледат, защото е много по-лесно да се отъждествят с някой от участниците или техните роднини, отколкото например с Джак Бауър от сериала 24. Разбира се, другата основна причина е сеирът – „лошото се познава по тълпата около него“ е казал още Сенека.

Доста често се среща израза „аз не гледам такива предавания“. някои се оправдават с „Гледах един епизод по погрешка“ или „гледах това предаване около 1 минута“ – явно за да не ги помислим за по-долна класа хора. Други направо се хвалят „Не съм в състояние да гледам дори 5 мин. реалити шоу от типа на Биг брадър и гореспоменатото“ или (написано в ника) „негледащ ТВ“. Мога да задам един обединяващ въпрос към всички тези хора – защо пишете коментар тогава? Хвалите се, че не гледате такива предавания или се хвалите, че можете да анализирате нещо, без да сте го гледали? Мисля, че коментарът на pump it! е много добър отговор на тези коментари:

Навремето, по комунистическо, писателския съюз на сесерето трябваше да натири от славните си редици Александър Солженицин, защото си беше позволил да напише „Архипелаг ГУЛАГ“ – описание на комунистическите зверства над обикновения човек.
„Архипелагът“ не беше издаден в сесерето. А и никоя книга не можеше да види бял свят в „социалистическия лагер“, ако не славеше комунизЪма и вождовете му. Само че Солженицин беше успял да прати тайно ръкописа на „запад“ и там го отпечатаха. Нещо по-вече – нобеловият комитет дори награди автора! А да спечели нобелова награда за литература човек, който не венцехвали комунизЪма, в онези години беше истинско кощунство! И заповядаха на писателския съюз да изхвърли Солженицин.
Но понеже комунягите никога не са се отличавали с интелект, си наумиха – по повод и като обосновка на изхвърлянето – да издадат специална брошура.
Още пазя брошурата. В нея сесерски „писатели“ обясняваха защо Солженицин трябва да бъде низвергнат.
Всички обяснения започваха по един и същ начин – „Не съм чел Архипелаг ГУЛАГ, но това грозно, позорящо социалистическата ни родина писание…“ и прочие, и прочие дивотии…
Естествено никой от осъждащите не беше чел „Архипелагът“, защото – както вече писах – не беше издаден в сесерето. Обаче комунистическите дерибеи заповядаха да бъде мразен и ето на – „писателите“ веднага намразиха.
И гласуваха Солженицин да не бъде по-вече писател!
За това се сетих, като изчетох всички мнения под текста на Любослава.

Нямам какво да добавя по тази тема аз.

По-надолу борко ни пита:

Не съм съвсем съгласна толкова да разголват душите си тези хора,еднакво мъчително е за тях и нас които гледаме и слушаме,

Аз пък не съм съгласен с теб – не мисля, че е еднакво мъчително за тях и за нас. На мен като ми стане мъчително, сменям канала. При тях е някак по-сложно.

цайса продължава:

защо повечето хора не искат да застанат пред детектор на лъжата

Е как защо? Всички имаме своите тайни и много внимателно избираме хората, с които да ги споделим. Дори така, понякога се случва да бъдем огорчени и наранени после. Хората не искат всички да им знаят най-съкровените мисли и чувства – тези забутани кътчета на съзнанието, до които самите те гледат да не ходят. Освен това има и друго – за да позволиш някой да те разпитва с детектор, трябва да признаваш авторитета му. Кои са тези от нова телевизия, че да им позволя аз да ми задават въпроси с детектор на лъжата? Ами ако после решат да ползват отговорите срещу мен? Примерно след предаването? Или срещу някой от близките ми?

според — (мнение #55) главното в конкретния случай е:

Хората в това „шоу“ не са представителна извадка на обществото ни. ТЕ СА ИЗБРАНИ НА КАСТИНГ. Или с прости думи шоуто е плод на сценаристи, които искат да шокират „нормалната“ част от обществото. Колкото по-извратена е историята на човека, толкова по-вероятно е да я чуете в това „шоу“. И, най-вероятно самите сценаристи също не са извратени, просто трябва да изберат шокиращото.
Ако погледнете нещата в такъв аспект, то статията Ви е безпочвена и прилича повече на глазура, замазваща несъществуващ проблем. Е, хубава глазура, все пак. Вие пък давате на „нормалната“ част от обществото да чуе (прочете) това което й се иска.

Скъпи ми —, това твое изказване ми звучи малко като присмиващите се на рекламите по телевизията (и въобще), според които рекламите не работят и не могат да ги залъжат. Че лирическият герой в тях (рекламите) е избран с кастинг и не може да ги спечели за каузата (била тя прах за пране или шоколадов десерт нестле). И после неусетно купуват точно този продукт. На пръв поглед участниците в предаването са някакви крайни случаи, но това е само на пръв поглед. Да не забравяме колко лесно човек споделя съкровени тайни с непознати. Също така трябва да отчетем това, че хората са непредсказуеми, когато ги поставиш в нова за тях ситуация. А в Цената на истината работят психолози. При това няколко.

Не съм съгласен с Въпрос, който казва:

А колко от уж погнусените от шоуто или от тези, които твърдят, че въобще не са го гледали, са хвърляли по едно оченце на екрана? Айде стига с това лицемерие – фактът, че се вихрите под тази статия и пишете дълги постинги, ви разкрива, драги мои

Писнало ми е разни експерти да ми обясняват, че не можело да не слушам чалга и да спра да се преструвам. Или че не гледам Биг Брадър – кого съм заблуждавал. Това, че е срамно удоволствие съвсем не значи, че всички му се отдават. Само повечето.

Споменатият вече Анонимен, който гледал „това предаване около 1 минута“ като при това „не помня какво чух – но видях физиономиите на хората – и веднага превключих канала“ смята, че „чиято единствена съществена цел е просто да се продават достатъчно реклами, за да се печелят пари“. Добро утро, драги! Това, ако не знаеш, е идеята на телевизията като цяло.

Читател ни пита:

Кой би отишъл да развали общественият си имидж, семейството си, връзките си с близки, приятели и роднини, т.е. целият емоционален свят, който има и ще има, за 10 000 лв., например? Дори и в „Биг Брадър“ спазват някакво поведение, защото знаят, че непрекъснато са под наблюдение, а тук – хоп и директно влизат в дълбините на душата.

За мен този въпрос беше много на място навремето, когато навлизаха такива унизителни предавания като „Море от любов“ и по-късно „Биг Брадър“. Но се видя тогава, вижда се и сега, че има доста хора, готови да се „пробват“. Дали съблазнени от „големите пари“ (понякога дори 2-3000 лв. могат доста да променят живота на човек в нужда), дали от желание за мъст или изповед, не знам.

Следващият му въпрос ми се струва доста по-уместен:

Как така точно на 54-тата или 55-тата минута се дава грешен отговор и предаването приключва, а не примерно на 62-та или 70-тата минута?

аз редовно гледам „Цената на истината“.
И заслужавам всички критики на всички моралисти, които не гледат това шоу, но ЗНАЯТ (защо ли моралистите знаят всичко?), че то е лошо.
Не мога да определя, доколко шоуто е режисирано, но то е нагледен пример докъде може да стигне човек, за да спечели малко пари… (Особено, ако са дотолкова заети със себе си, че не се и сещат да помислят, какво могат да изгубят, след като спечелят…)
ОЦЕНЯВАМ ТОВА ШОУ, КАТО ЕДНО ОТ НЕЩАТА В ЖИВОТА!
А НЕЩАТА В ЖИВОТА ПРОСТО СЕ СЛУЧВАТ – НЕЗАВИСИМО ДАЛИ НИ ХАРЕСВАТ ИЛИ НЕ.
… ОТ МОЕТО СИ ПРЕЖИВЯНО СЪМ РАЗБРАЛА, ЧЕ НЕ ТРЯБВА ПРЕКАЛЕНО СТРОГО ДА ОЦЕНЯВАМ ХОРАТА.
Не, не съм екзалтирана хуманистка.
Просто вече не се ровя толкова надълбоко в случващото се, за да мога да харесвам както хората, така и себе си…

Не е нужно човек да е моралист,че да види,че шоуто е тъпо!То е преди всичко тъпо и вулгарно и после всичко друго-плод на извратеното желание да се показва човешката низост и нищета!
За това става дума,не за някакви морални присъди-нищо против едно интелигентно,забавно шоу,с красиви хора и настроение.
Не те съветвам да се плъзгаш по повърхността на нещата от живота-Господ е в подробностите!

Не съм убеден, че точно господ е в подробностите, не беше ли дяволът?

В заключение ще кажа, че наличието на толкова много мнения може само да радва създателите на Цената на истината. Мадона казва, че такова нещо като негативна реклама няма. Колкото повече се шуми около предаването, толкова повече хора ще „му хвърлят по око“ и ще го коментират после. Това ще вдигне рейтинга и цената на рекламите. Магическото колело се завърта. Бъдете пред телевизорите си всяка сряда и четвъртък и после елате да обсъдим. Тук винаги ще имате публика.

Първо ще започна с предаването от сряда – с участничката Мария Иванова. В интерес на истината, този епизод не ми беше особено интересен. При участничката наистина си личеше курвенското и меркантилното и то в много силна степен и видимо въобще не държеше на Пламен – мъжът, с който живее. Много ми беше смешно, как той не спря да оправдава всяка нейна долна постъпка спрямо него, че даже и накрая я прегърна вместо да я пребие пред цяла България. Като цяло този епизод не беше особено шокиращ с нищо, защото това са напълно нормални взаимоотношения между мутра и меркантилна мутреса. Пък и си беше очевидно, че не съществуват особени чувства между двамата. Това, което започна доста да ме дразни е, как Витомир нещо започна да се раздава големия психоаналитик. Според мен може да отвори клуб за хора със семейни проблеми и да им дава ценни насоки и съвети. Как точно от спортно журналистче проби в дълбините на психологията вероятно никога няма да разбера. Това, което ми е супер странно е защо въпреки неудобните въпроси, Витомир задава и редица други такива, на които участниците обаче се чувстват длъжни да отговорят. А и реакцията на водещия, когато Мария каза, че е правила секс с 19 годишния й любовник повече от 10 пъти в рамките на 3 дни беше повече от малоумна. Не може да обявиш в ефир голямо „евала“ на любовника на някой, пред другата му половинка. Според мен този Пламен трябваше да пребие и Витомир, и Мария, но явно сценаристите така са преценили.

Толкова за този епизод. Шокиращия за мен епизод беше следващия – от четвъртък. С участничката Надя Стойчева. Там нещата бяха просто покъртителни. Наглостта на участничката надмина всичко на този свят. Наистина свят ми се зави, като видях всъщност за каква жалка и долна отрепка става дума. И оставям настрана отношението й към съпруга й Явор, който видимо наистина е мъж под чехъл, както тя го оприличи. Унизи го повече от необходимото, но мисля, че и той сам допринесе за своето падение. Той демонстрира невероятно търпение към Надя, вместо да стане и да я развасова на съставните й части. Това, което ме подразни най-много в този боклук – участничката, беше факта, че обвини майка си, че е виновна за наркозависимото състояние на брат си, както и факта, че чувствала срам от брат си – отново заради това негово състояние, но секунди по-късно стана ясно, че нашата велика мъченица е употребявала амфетамини и кокаин докато е била бременна и с едното и с другото си дете. Такава наглост и нахалство не мога да опиша. Според мен това, което трябва да направи мъжа й Явор е да я завърже на площада и да организира публичен линч. Но това няма да се случи, защото той видимо е паднал толкова надолу, че за него думата достойнство е нещо абсолютно непознато.

До тук тези мисли и разсъждения бяха свързани с онази част от публиката, която смята предаването за истинско. Сега смятам да излея малко откровения за другата част от публиката, за която е очевиден фарса в това предаване.

Направиха ми впечатление няколко неща през тази седмица по време на предаването. Едно от тях беше факта, че на серията с Мария Иванова, когато тя взе първа сигурна сума от 2500 лева, Витомир не я попита дали иска да продължи напред и дали смята да се откаже. Това може за някои да звучи като дреболия, но според мен е доста показно за недобре изигран сценарий. Все пак тази участничка може да иска да се откаже, защо трябва да продължава на 100%. Но тя не беше попитана за това. Другото, което ми направи впечатление е, че когато на участниците им се зададе неудобен въпрос, те започват да се тръшкат и да правят някакви много смешни гримаси – от рода на „ох, сега в какво се забърках“, но винаги са готови с отговора си за около 2-3 секунди. Да обаче, когато е време за рекламите по Нова TV, а те са винаги в един и същи час и минута, тогава отговора на участниците е доста драматично очакван – около 10-15 секунди. Така монтажистите имат предостатъчно време да си наставят шапката за рекламите и шапката на предаването – докато уж публиката тръпне в очакване да разбере отговора на зададения въпрос. Това не е малко показно също. Третото, което пък ме разбива от смях е еднотипната реакция на публиката – независимо от характера на въпросите в залата винаги отеква едно многозначително „Ееееееее!“, което няма как да бъде по-смешно. Въпроса ми е обаче, защо камерата като снима да кажем някой от близките на участника и се зададе въпрос и се чуе това възклицание, то на никой човек от публиката не личи да го прави. Всички стоят къто пънове.

Общо взето това са нещата, които исках да споделя за тази седмица, на следващите предавания съм сигурен, че ще възникнат още въпроси.

Това изкуствено напрежение преди полиграфа да каже истина или лъжа ми се вижда леко пресилено. Не разбирам какво е напрежението за участника, след като знае предварително дали казва истината? Витомир се опита да ни убеди, че участникът трябва да се притеснява, защото не знае какво ще каже полиграфа. Понеже не знае резултатите от теста. Но след като знае дали лъже или не, единствената неизвестна е дали полиграфа може да прецени нещата правилно? „Успях ли да излъжа тъпата машина или ме спипаха?“.

Друго нещо, което се чудя е кой измисля реда на въпросите? От една страна, дали има някаква импровизация по време на предаването – например при някакви разкрития от неочаквани посоки (роднини, приятели) – или всичко е предварително замислено. От друга страна – защо „обичаш ли го?“ е по-евтин въпрос от „представяш ли си друг докато правите секс?“. Хората доста трудно приемат признания като „не го обичам“, докато „представям си друг докато правим секс“ не е кой знае какво – че кой не си е преставял поне веднъж? Може би има значение и какви са отговорите – „обичаш ли го – да“ е по-скучен от „представяш ли си друг докато правите секс – да“.

Продължавам с въпросите – роднините защо отговарят като не са вързани с полиграф? Питам за по-пикантните и провокиращи въпроси, като „а вие изневерявате ли?“. Като че ли се увличат в играта и не се усещат как и те разкриват разни неща без да печелят нищо насреща. При това въпросите не винаги идват от водещия – понякога са от самия участник.

А на тази публика що не им дадат по 10 лв. да си вземат по един хамбургер и бира, за да им дойде вдъхновението да „ууу“-кат и „ааа“-кат като хората. Ако не си бях увеличил звука на телевизора по средата на предаването, нямаше даже да разбера, че имало публика.

Както към всяко риалити предаване и към това бях скептично настроен, когато разбрах, че ще започва. Свикнал съм да бъда заливан от всякакви небивалици от малкия екран. Особено, когато става дума за такъв вид предавания. Уж са „риалити“ – демек, всичко което се случва е самата истина. Това при някои от българските превъплъщения на този вид формати въобще не е така – „Биг Брадър“ или „Хванати в изневяра“ например. Особено второто. Нещата са нагласени от самото начало, понякога си личи доста, понякога не чак толкова. Разбира се имаме и такива, които са си наистина добри – например „Сървайвър“ е достоен пример.

Както и да е – осъзнах, че явно идва поредното предаване, което ще представя българина в доста лоша светлина, както и ще бълва сеир навред. А както гласи всеизвестната тайна – за българина ако няма кръв, лимфа и сеир, значи няма и интерес. Така и тук. Започнах да чета за „Цената на истината“, защото признавам – не знаех за този формат, не знаех че съществува, докато мой приятел не ми каза. Когато прочетох за какво става въпрос си казах – „Опала, е сега стана много опасно!“. Няма как просто – жена или мъж застанали пред най-близките си хора да признават най-покъртителните си тайни. Просто няма как да няма сеир и кръв. Или ако не друго – убийствен сценарий.

Изгледах първата серия на предаването – и то с интерес. Беше неловко, беше неудобно, малко се потресох какви хора има – и то не само за тези, които са на стола на истината, но и за техните близки. Видимо продуцентите избират особено пикантните истории, които са наистина потресаващи. Хванах се за главата, когато изгледах първата серия, наистина. Тя се въртеше покрай бисексуалните наклонности на участничката, изневерите й и странните отношения със съпруга й. Едно такова поведение мен лично доста ме отблъсква, та в този ред на мисли участничката ми стана крайно антипатична. Съпруга й също – според мен това семейство има наистина големи проблеми или просто въобще не държат един на друг. Но както се казва – хора всякакви. Свърши първата серия – казах си, че ще гледам и втората. Направих го – тук вече останах безмълвен. Покъртителна история. Участничката Соня Ву, направи направо зашеметителни признания свързани със семейството й, от които стана ясно, че майка й и баща й са абсолютни боклуци. Вече опетнени доживот пред цяла България, те всячески се опитваха да запазят достойнство – но за това – след малко. Нивото на емоциите в студиото по време на предаването беше на много високо ниво. Вестници и списания гърмят, че участничката е успяла да разплаче цяла България, както и продуцентите на предаването с нейната участ. Обаче аз започнах да си задавам доста въпроси, които смятам да споделя тук, както смятам да споделям всяка седмица след предаванията – затова присъства фразата „част 1″ в заглавието на публикацията ми.

Ок, така е – наистина участта на Соня Ву е тежка. Видимо е имала тежък живот, таила е в себе си доста отрицателни емоции срещу майка си, която се е опитвала да я продаде за проститутка в Гърция и е леке, което въобще няма грам чувство за семейство, а долен егоист, който гледа единствено и само своята облага. Емоциите срещу баща й също не са по-хубави. Той представен като садист и тиранин, който е бил Соня, брат й, сестра й и майка й, също няма да може да изтрие тежкото петно от името си. Но дали всичко това е истина – не знаем. А мнения – много. Според мен – не точно. Няма как това момиче цял живот да е пазило всичката тази помия в душата си и да не е могла да се изправи срещу майка си и баща си, за да им тегли една сочна, както се казва по български му – майна, и изведнъж да дойде в големия град София, в студиото на Нова TV и на въпроса за 200 лева – „Вие мразите ли майка си?“ да освободи душата си по толкова откровен начин, разрушавайки си изцяло отношенията със семейството. Това ли е начина за разрешаване на домашните проблеми – пред цяла България. С рев и сополи. Аз не съм съгласен. Още в началото на предаването Соня влезна в студиото с предмет, който не пожела да каже какъв е – реши да го запази за после. После обаче, се оказа, че това е дневника на умрялата й сестра, която е била продадена от майка й за проститутка в Гърция. Това стана ясно след задаването на поредния неудобен въпрос, но не от кой да е – не от водещият на предаването Витомир, ами от племенника на Соня – демек, синът на сестра й. И как ти ще се изправиш пред цяла България и ще кажеш на племенника си, че майка му е била проститутка продадена от баба му – и ще му дадеш дневника с тайните й. Ако това е истина, това би било тотален психически удар за това дете. Соня не знаеше, че той ще дойде в студиото и ще й зададе този въпрос. Но това се случи и тя му даде дневника в този момент. Е щом не е нагласено предаването – тя защо го носеше този дневник. Нали участниците не знаят на кои въпроси ще отговарят. След това откровено умрях от смях, когато влезнаха тримата сина на Соня – все едно излезнаха Backstreet Boys – нагласени с фешън смъкнати дрешки и вратовръзки на спортни ризки. Преди да разбера, че това са синовете й, си помислих, че са някаква пробиваща банда, която ще пее в студиото. Нещо не ми е ок. Но както и да е. Неудобните въпроси не приключиха. Соня трябваше да отговори на въпроси от рода на – „мразите ли майка си“, „мразите ли баща си“, „пожелавала ли си смъртта на майка си“, „пожелавала ли си смъртта на баща си“, „изневерявала ли си на годеника си“. Странно или не – отговорите на всички тези въпроси бяха „Да!“. Кога ли ще дойде някой, който да каже, че не е изневерил на половинката си. Соня успешно се изкачваше по пирамидата на парите и стигна доста сериозна сума, когато й беше зададен най-елементарния въпрос – „Със сегашния си годеник ли си правила най-добрия секс в живота си?“. Тук Соня видимо умря от кеф, че й бива зададен този въпрос, защото категорично отговора му е бил „Да!“, започна да се радва, че явно и хубави въпроси идва. Но уви – детекторът на лъжата каза, че това не е верният отговор. Съответно Соня изгоря с нула лева и нула стотинки и тотално разбито семейство. Но за сметка на това България ликува и сега ще разказва нейната история по градинки и полянки. Тези факти, както и други такива доста ми правят впечатление и според мен не е много „риалити“ това „риалити“. Въпреки, че го има и другият момент – емоциите на участниците са истински. След нанасяне на такъв психологически удар, човек не е на себе си и става неадекватен. Не може майката на Соня и брат й да влезнат в 3 минутен спор за изнасяне на одеала от къщата минута след като Соня казва в очите на майка си, че я мрази и че й е желала смъртта. Видимо майка й се опитваше да защити някаква безумна теза. Но това не оправи положението за нея, ами напротив – влоши го.

След всяко предаване водещият казва – надяваме се това да не унищожи семейството ви, ами да го направи още по-близко. А аз питам – ако едно семейство е достатъчно близко всички откровения и проблеми не се ли казват и оправят у дома – а не пред цяла България на цената на жълти стотинки, които никога няма как да се докаже дали ще бъдат взети. А и даже така да е – нужно ли е на едно сплотено семейство да ходи на такова участие? При положение, че Соня стигна толкова далеч по стълбицата и изгоря на елементарен въпрос. Според мен не е много чиста работата. Но ще продължа да гледам и да коментирам занапред.

Полиграфът не е 100% точен и надежден. Той може да бъде заблуден, когато тествания има силен контрол над тялото и ума си. При високо ниво на притеснение и напрежение в тествания, може да има отклонение и при даване на правилен отговор.

Кастингът на „Цената на истината” ще премине през четири етапа. Одобрените кандидати сред тези, които са попълнили анкетната карта на сайта на предаването, биват поканени на събеседване. Интересни за журито са хора с богат житейски опит и атрактивни лични истории. Третият етап от кастинга е психологическа игра, а последният е тест с детектор на лъжата, в рамките на който на всеки един от участниците се задават повече от 50 въпроса. 21 от зададените на теста с полиграфа въпроси ще бъдат подбрани за самото предаване. С нарастване броят на питанията ще се увеличава и личният им характер индивидуално за всеки един участник.

„Колко пъти сте лъгали, за да ви назначат на работа?”, „Случвало ли ви се е да откраднете от службата?” са някои от възможните въпроси, на които трябва да отговарят кандидатите, за да спечелят 200 000 лева.